Детайли

Създадена на Събота, 06 Февруари 2016 21:30

Автор на статията доц. д-р Пенчо Генов д.м. - Уролог

    Пикочният мехур е кух мускулест орган разположен в малкия таз и служи за съхранение на урината. Обемът му зависи от възрастта, като при възрастните е 200-300 мл. Мускулните му влакна се съкращават по време на уриниране за да евакуират насъбралата се урина. 

    Ракът на пикочния мехур се нарежда на четвърто място по честота – след ракът на простата, белият дроб и дебелото черво. По–често се среща сред мъжете и във възраста между 60 – 65 години, макар да се наблюдава снижаване на възраста през последните години.

Eтиология (Причини за възникване)

Както при повечето ракови заболявания така и при ракът на пикочния мехур основните причини за развитие не са известни. Безспорно доказана е вредата от тютюношушенето и излагането на някои вредни химикали  в анилиновата промишленост – алфа-нафталин, бензин, аминофенол; камък в пикочния мехур. и др.

Симптоми

В началните стадии, туморите на пикочния мехур не предизвикват болка и нямат специфична симптоматика. Най-важният, най-честият и твърде често единствен симптом е отделянето на кръв с урината-който се нарича хематурия. При туморите на пикочния мехур, най-често хематурията е безболкова и епизодична, като се появява за 2-3 дни и после изчезва спонтанно.Цветът на отделената с урината кръв може да има различни нюанси-от бледо розово до интензивно червено наситено кафяво. Кръвта може да оцветява урината или да бъде под формата на черни парцалчета – съсиреци. Когато съсиреците са по–големи те могат да запушат пикочния мехур и да предизвикат тампонада (запушване) с невъзможност за спонтанно уриниране. 

Болката, която за много тумори е първият алармиращ симптом ,при туморите  на пикочния мехур се явява късно и е признак за напреднал и авансирал процес.Когато процесът напредне, той може да ангажира отворът на уретера в пикочния мехур, откъдето да се запуши бъбрека. Състоянието се нарича хидронефроза. Тя може да доведе до болка и тежест в лумбалната област. Често, затруднено и болезнено уриниране се появяват ако към тумора се насложи възпалителен процес или се отделят некротични разпадни продукти при авансирали тумори.

Диагноза

След снемане на анамнезата за кръв във урината и наличието на вредни и рискови фактори, следва да се направят различни диагностични изследвания. Целта им е да се определи дали има или няма тумор, а ако го има – съответно неговите размери, разположение, степен на разпространение и степен на злокачественост.

Ултразвуково изследване (ехография)

Ехографията е най–неинвазивното изследване, което често може да даде добра представа за големината на тумора, инвазията в мехурната стена и т.н. Често това е първото изследване, на което се подлагат болните.

КАТ  – компютърна аксиална томография (скенер) 

Представлява рентгеново изследване, което дава детайлна картина както за вътрешността на мехура, прорастването на тумора в мехурната стена, околните тъкани, наличието на метастази в близките или по – далечните органи. Тъй като скенера все пак крие известни рискове от лъчево и рентгеново натоварване, той обикновено се извършва след ехографията. 

Магнитен резонанс  – MRI

Подобно на скенера магнитния резонанс дава детайлна картина на меките тъкани в малкия таз, но без да изпозлва рентгеново облъчване.

Цистоскопия

При нея се използва се инструмент наречен цистоскоп, който се състои от оптична част (с камера) и източник на светлина, с който проникваме в мехура през уретрата и директно го оглеждаме отвътре и то при десетократно оптично увеличение на образа. Това е златен стандарт за диагностиката и според много лекари наличието на кръв урината означава цистоскопия. С нея туморите се откриват в 90% от случаите.

Освен оглед на мехура, при цистоскопията много лесно може да се вземе и материал от подозрителен за рак участък, който да се изследва хистологично, което със сигурност да потвърди диагнозата. Голямото предимството на цистоскопията е, че тя много лесно може да премине от диагностичена към лечебена, т.е. в трансуретрална резекция на тумора.

Като обобщение на диагностичните методи, ще представим рутинният диагностичния

алгоритъм при пациент със съмнение за рак на пикочния мехур:

- Възрастен пациент с данни за кръв в урината.

- Ехография, с която доказваме наличиенто на туморна формация в мехура. При положителен резултат

следват:

- При нужда, но не задължително – скенер на пикочо-отделителната система, който допълва данните от

ехографията и дава възможност за откриване на метастази или засягане на съседните на мехура органи.

- Цистоскопия и биопсия, и ако е възможно и стадия го позволява – трансуретрална резекция на тумора.

- Хистологично изследване на изрязания участък, което определя степента на злокачественостстепента

на разпространение на процеса в дълбочината на мехурната стена.

Автор на статията - доц. д-р Пенчо Генов д.м. - Уролог

                                                         МБАЛ Русе АД, Отделение по Урология, Русе

E-mail:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Очакваме Вашите коментари и въпроси.